Прашинка

Светът е широк и омаян но малко опасен!
И тръгва прашинката малка, нежна, незнаеща нищо, да търси своето място. Там някъде по-широкия свят е написано. Но трябва сама да намери къде се намира, между толкова лоши и грозни пространства!
Отиде при слънцето!
Уж беше светло и хубаво, но стана горещо. От розова нежна и мила започна да се превръща във тъмно червена до черна и изгнила! И преди да се изпари и малкото прахче което беше останало с последни сили се изправи да продължи с това, с което се беше захванало!
Спря се при вятъра!
Колко хубаво разхлаждаше жегата, и и стана леко! Но изведнъж се раздвижи въздуха и някаква вихрушка я изпрати надалеко. Затръшна я в непознатото и твърдо на скалата. И тя примря, притаила дъх. Някъде в нищото, нямаща силата и остана пак в тишината!
Тогава заваля дъжд!
Размърда се голяма опасност напираше. Ако не намереше къде се скрие . Ще стане на кал и своята и диря сама ще изтрие!
И видя!
Ето там. Нещо малко, червено светеше в далечината! И малкото воля и сила изведе у себе си, да стигне до там! За да намери своя пристан! Своето кътче, тихо и кротко, може би стигна до Своя Нов Дом, скромен но истински!

.....