понеделник, 9 ноември 2009 г.

Като струна

Като сртруна опъната, болка, докосване!
Стон, стъпки в далечината забързани.
Поглед в нищото, само тъга.
И душата издиша тъжна музика!
Загубиила се, без посока, запътила се в отвъдното!
И всичко наоколо спря, скъса се!
Откъснати краища, пръснати спомени.
Малки ранички или нежни усмивки.
Загуби се!
Запълзя духът да събира!
Да сложи струната, наново.
Нежна и чувствена!
И душата се върна при себе си!
И засвири Музика.........

...

4 коментара:

  1. Занимаваш ли се с поезия или нахвърляш само понякога?

    ОтговорИзтриване
  2. Когато ми дойде отвътре защо?Зависи какво ме вълнува в даден момен си ми идва . Не е по поръчка де.

    ОтговорИзтриване
  3. Така е с поезията. На човек, като му дойде отвътре, разгърне слово и оп - "Илиада"! :-)

    ОтговорИзтриване