понеделник, 9 ноември 2009 г.

Да кажа

Днес излизах нанякъде.
Да кажа. По доктори ходих.
Но като видях слънцето! Дали ми се привидя но май ми се усмихна и каза здравей!
Гледам, стреми се още малко да топли земята, да задържи далеко студа и да закъснее зимата.
Толкова хубаво свети с лъчите си! Птичките все още пеят а кученцата дремят мързеливо по ъглите. Двама младежи усмихнато се гледат и си държат ръцете! А бабите пред блоковете са се събрали на комшийски приказки.
Само листата поклащащи се по дърветата издават че ще дойде нещо и леко развалят идилията!
Но са красиви!
Ярко жълти и червени присвяткват от играта на светлината! Зайчета слънчеви скачат по клоните и се гонят до върха!
Забравих за къде съм тръгнала!
Вървях без цел и посока.
Да събера топлина!

....

5 коментара:

  1. Здравей! и от мен.
    Топлината ти не само я събираш, но и я разпръскваш щедро!
    Целувки!

    ОтговорИзтриване
  2. Колко хубаво, въпреки лошото! Тук вали от сутринта.
    Целувки, Руми!

    ОтговорИзтриване
  3. Тука цял ден слънце опече ми лошите мисли :)

    ОтговорИзтриване
  4. И при нас следобяд се развали времето. Завиждам ти за хубавите часове.

    ОтговорИзтриване
  5. Да така е хубаво беше затова ги споделям с вас.

    ОтговорИзтриване