Той бил болен, нещастен и някак си странен глад го мъчел, не свършвал! И тръгнал по- белия свят да търси мъдреца лечител. Защото малко сили му останали и светът за него почти си бил отишъл. Накрая загубил вяра че ще го намери и появила се малка колибка от нищото.Излязъл малак чудноват човек и му казал:
- Знам за какво си дошъл.Като намериш верния път и откриеш скритата стая и я пренаредиш, лек ще намериш!
И както се появила колибката, при последната дума изчезнала.
И тръгнал по-дългия път да търси това което отново ще го направи човек.
Първо се скъсали дрехите му, но той не забелязал. В този момент двама ядосани се карали за чувал жито, обиждали се и пръскали зърната по-земята. Той ги спрял, разделил житото по-равно и те си тръгнали усмирени. Тялото му не чувствало студ и пек!
После се похабили обувките.Но кога ги бил изхвърлил не разбрал! Вечно спирал да прави път на мравките или да премести по-бавно животно да не го смачка някой! А онова зайче със крачето го беше замаяло, не можеше да върви и трябваше с клечки да му помогне до колкото може. Не чувстваше болка от камани и тръни!
И така стигна до" края на света"! А там пещера. Влезе вътре, гореше огън значи имаше някой. И се показа на входа жена носеща съд със вода. Само го погледна в очите......и нещастието, забрави за него! Подаде му черна филийка и чаша вода. Вече нямаше мисъл за глад! Някаква ситост и нещо друго необяснимо!
Но къде беше скритата стая? Опита се да се върне по-същия път, да намери мъдреца да пита. И както си вървеше от нищото се появи Той.
- Ти вече нямаш нужда от мен! Защо ме търсиш?Скритата стая си ти самия! Като гледам си я пренаредил.
До сега си бил" болен" защото си гледал само себе си!
Нещастен защото си правил и използвал другите за своето Щастие!
И си чувствал глад защото не си видял вътрешната красота на очите които те гледат с любов, дори да ти поднасят най- черната филия, не си гледал където трябва!
Не разхърляй скритата стая, иначе ще почнеш да линееш!
Поглеждай поне през ключалката, дали всичко е в ред и Може би ще бъдеш "Здрав, " Щастлив и "Нахранен"!
....
- Знам за какво си дошъл.Като намериш верния път и откриеш скритата стая и я пренаредиш, лек ще намериш!
И както се появила колибката, при последната дума изчезнала.
И тръгнал по-дългия път да търси това което отново ще го направи човек.
Първо се скъсали дрехите му, но той не забелязал. В този момент двама ядосани се карали за чувал жито, обиждали се и пръскали зърната по-земята. Той ги спрял, разделил житото по-равно и те си тръгнали усмирени. Тялото му не чувствало студ и пек!
После се похабили обувките.Но кога ги бил изхвърлил не разбрал! Вечно спирал да прави път на мравките или да премести по-бавно животно да не го смачка някой! А онова зайче със крачето го беше замаяло, не можеше да върви и трябваше с клечки да му помогне до колкото може. Не чувстваше болка от камани и тръни!
И така стигна до" края на света"! А там пещера. Влезе вътре, гореше огън значи имаше някой. И се показа на входа жена носеща съд със вода. Само го погледна в очите......и нещастието, забрави за него! Подаде му черна филийка и чаша вода. Вече нямаше мисъл за глад! Някаква ситост и нещо друго необяснимо!
Но къде беше скритата стая? Опита се да се върне по-същия път, да намери мъдреца да пита. И както си вървеше от нищото се появи Той.
- Ти вече нямаш нужда от мен! Защо ме търсиш?Скритата стая си ти самия! Като гледам си я пренаредил.
До сега си бил" болен" защото си гледал само себе си!
Нещастен защото си правил и използвал другите за своето Щастие!
И си чувствал глад защото не си видял вътрешната красота на очите които те гледат с любов, дори да ти поднасят най- черната филия, не си гледал където трябва!
Не разхърляй скритата стая, иначе ще почнеш да линееш!
Поглеждай поне през ключалката, дали всичко е в ред и Може би ще бъдеш "Здрав, " Щастлив и "Нахранен"!
....
Мъдро.
ОтговорИзтриванеНе знам така ми дойде отвътре.
ОтговорИзтриване