сряда, 11 ноември 2009 г.

Пътя на Лодката

Море от вълни, опасни и буйни.
Малка лодка на гребена.
Великанът започна игра, " на котка и мишка "!
Побутна я леко, после надигна глава готов да я глътне!

Да събере косите си тъмно сини, разпилени.
Кръг завъртя се, и всичко в дупка!
Започна като валс, но малко зловещ!
Тя малката се завъртя към дъното.
Но изведнъж изплува!

Всичко замря!
Стана зловещо спокойно.
Едно мъртвешко изравняване, със скрита заплаха!
Показа се малко, бяло платно.
"Лодката не умря!"

И "водния дракон" разбит от сърцето голямо!
Побутна я само.
Да намери своя пристан!
Там някъде, където се разбиват вълните.
Във пяна от Любов!

...

6 коментара:

  1. "Ех,Любов,Любов...аз черупка крехка,лодка в тебе бях,а ти пък ласкаво море необозримо..."
    Поздрави,Руми и мерси за морското синьо настроение!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Moля.Всички сме лодки в морето от живота!

    ОтговорИзтриване
  3. :) Цялото ... и всеки фрагмент!

    ОтговорИзтриване
  4. Изтръпваш значи хубаво е че ти въздействам!

    ОтговорИзтриване