Сънувах страшен сняг

Излизам, докъдето ти стигне погледа бяло!
Няма пътеки, вятъра духа и аз "торба с кокали" се разнасям от единия тротоар до другия! Не виждам пътя от виелицата и снежинките влизат в очите ми. Спъвам се и на колене , уф сякаш се моля!Никога не коленича не изпадам в молби, ми опитвам да си ги изпълнявам!
Май обърках пътя.
Всичко е ослепително белсано, студено и гадно! Ослепяваш от искрящия му хипнотизиращ цвят и се вцепеняваш защото лъха на гробища!
Стая в бели нюанси, бели картини и рамки и същия полилей провесен от тавана и свети направо в мозъка, влиза и съзнанието ти замира!
Сядаш на канапе, същото разноцветно и залепяш като ледена шушулка!
И кафенце скрежасало в прозрачна чаша. Надигаш я и сърцето ти снежен човек!
Е събудих се!
Само дъжд е валяло. Слънцето пак ярко изгря! Няма да вали скоро сняг.
Пък аз си се гушкам със котката и гледам изгрева!

...