Човек се ражда, живей и умира!
Това е вечния кръговрат.
Да си погледна живота сега. Той е лента със край и все някой ден ще се спре!
Аз съм се родила дете, с невинност и детска усмивка.Но там някъде по-лошия път "звярът" ме чакаше, не се стиска.Тихо ми шепнеше, присламчваше ме и наслагше разни тежести маскирани с лицемерие и фалшиво приятелство и всякакви гадости!
Но има в дъното рождено добро, разбутвам го и си го слагам като малко светещо пламъче да не изгубя дирята! Да не падам в дупките, и да усещам и виждам пътя който ще извървя! После като се обърна, да ми хареса. Не че е идеален. Въртя се, допирам се, изкушавам се като дете в сладкарница! "Хапвам си" нали съм човек, не съм божество!
Всичко ми е една криволичеща линия и постоянно трябва да търся Правата!Прибягвам, но би трябвало да се завръщам. Не мога да надраскам хаос!
За мен живота колкото и да е кратък е ценен! Във всичките му форми!
Това което мърда, има прво да диша!Иначе нямаше да е създадено.
Не ме е страх от смъртта!
Ако изживея моя начертан, кратък път долу, горе нормално, няма за какво да съжелявам!
Няма вечни неща! Най- малко пък аз.
Вечно е може би само изкуството! Или човешкия дух!
...
Това е вечния кръговрат.
Да си погледна живота сега. Той е лента със край и все някой ден ще се спре!
Аз съм се родила дете, с невинност и детска усмивка.Но там някъде по-лошия път "звярът" ме чакаше, не се стиска.Тихо ми шепнеше, присламчваше ме и наслагше разни тежести маскирани с лицемерие и фалшиво приятелство и всякакви гадости!
Но има в дъното рождено добро, разбутвам го и си го слагам като малко светещо пламъче да не изгубя дирята! Да не падам в дупките, и да усещам и виждам пътя който ще извървя! После като се обърна, да ми хареса. Не че е идеален. Въртя се, допирам се, изкушавам се като дете в сладкарница! "Хапвам си" нали съм човек, не съм божество!
Всичко ми е една криволичеща линия и постоянно трябва да търся Правата!Прибягвам, но би трябвало да се завръщам. Не мога да надраскам хаос!
За мен живота колкото и да е кратък е ценен! Във всичките му форми!
Това което мърда, има прво да диша!Иначе нямаше да е създадено.
Не ме е страх от смъртта!
Ако изживея моя начертан, кратък път долу, горе нормално, няма за какво да съжелявам!
Няма вечни неща! Най- малко пък аз.
Вечно е може би само изкуството! Или човешкия дух!
...
:) И изкуството не е. Само Духът.
ОтговорИзтриванеЖелая ти светъл ден, Руми! Целувки!
благодаря ще го променя
ОтговорИзтриванеНе, не смей да променяш!
ОтговорИзтриванеТова е излязло от теб, което си написала. Другото е някакво си мое мнение, няма място в твоята творба.
:)Румиии!
ОтговорИзтриванеТи си права аз така искам целувки!
ОтговорИзтриване:)) Според мен не е правилно, но ти решаваш.
ОтговорИзтриване{}
то и без това тъй ще се зачетат в във заглавие за смърта но това ме вълнува и всеки си решава
ОтговорИзтриванеСтрахът от смъртта идва, когато Безносата застане лице в лице с човека.
ОтговорИзтриванеНе съм пробвала ще видим дано е далеко!
ОтговорИзтриванеЖивотът ли е част от смъртта, или смърта ,част от живота?Болест ли е надвиснала тук?
ОтговорИзтриванеНе размисли и малко тжно настроение.Първо е живота а после смърта някой ден.
ОтговорИзтриванеЧовешкият път е с много завои.Не може да не криволичи. Важно е да знаеш посоката, в която искаш да вървиш.
ОтговорИзтриванеТака е и малко подкрепа не е излищна.
ОтговорИзтриване