Пиленце

Тази година се излюпи едно пиленце. Сиво, с рядка перушина. Едното краче нещо все настрани отиваше.А човката голяма и грозна.На опашката му порасна само едно перо и то пречупено. Трудно се изправи да види света от високо! Тревата беше толкова прекрасна! А ручейчето светеше от доло и го подканяше на среща! Толкова болка, но се надигна и видя че има неща които трябва да докосне от близо. А тези крила, изкривени и болни. Опъна ги леко и бавно с търпение и стискане на....Застана на ръба размаха ги и полетя,към малкото бяло камъче. Дойде пауна и каза:
- Аз съм пернатия тука! Виж какво си проскубано ще загрозиш мястото.Нямаш моята цветност, осанка и обаяние!Побутна го но не успя да го събори.
-Ти да не си цар бе? Каза орела. Само аз се възкачвам на високо защото висините са мои!
- Да не пееш! Изрече славеят. Тук се рее само моят глас и всички ми се възхищават!
- Аз съм шарения и приказливия.Каза папагала.Взело си ми всекидневното място.
Изведнъж птичето взе да се променя! По измъченото му тяло се появиха безброй перушини, като дъга! Надигна глава и запя. Всички млъкнаха и забравиха какво са казали.Но то обърна гръб и тръгна да търси тези които ще видят какво има под грозното му тяло а не опиянени от една песен!

...