събота, 14 ноември 2009 г.

" Душа на птица"

Черен прах.
Мръсотия от думи.
Живот в тъмнина.
Това е минало.
Искам да полетя!
Вятъра да роши косата ми. Ту нежно и мило или пък буйно и страстно!
Капчици дъжд да измият очите ми от скрити сълзи и да светнат като "бисери"потъркани от гореща ръка!
Слънцето да погали и стопли там от където излиза усмивка!
И тогава като почуствам въздуха ще видя света от високо!
Безкрайното и буйно море.
Да ме люшка като страстна Любов! С усещане че съм жива. Да идват върху мен вълни на талази, топли и горещи. Ще плавам на сал да усетя моща му, на гребена на вълната.
Вечната зеленина на гората, цвета на Живота!
Като истински приятел, застанал до мен и чисти въздуха който дишам!
Кокиче цъфнало, първа целука невинна. Малка ягодка под храстчето в дъното надига глава между големите. Птичките скрити в клоните пеят чудесно, като скромните хора не показващи своето аз!
Забравям време и час.
Сега ми е леко, такова магично излъчване!
Допрях се до първия лъч на изгрева който се мъчеше да изплува от тъмнината.
Тя се отдръпваше от него със някакъв страх.
И полека настъпи денят пак с някаква сила!
"Този лъч си го взимам, за мен, като пример и Надежда!"

...

4 коментара:

  1. Надеждата е усмихнат поглед напред.Без нея животът е само мрак.Лек ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Ти вече полетя, Руми.
    С Вяра, Надежда и Любов за навигатори, няма как да сбъркаш посоката.
    Целувки и слънчев ден!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря! Слънчев ден и целувки!

    ОтговорИзтриване