неделя, 15 ноември 2009 г.

Принцесата и "върколака"

Царството тънеше в разруха.По- всички граници се водеха войни.Вече бяха убити хиляди.Нямаше храна, защото мъжете бяха хванали мечовете и нивите пустееха. Стария крал лежеше болен и неговите везири въртяха държавата в един омагьосан кръг! За тях войните бяха удоволствие, завземане на нови земи и пленяването на роби. И покрай своята умствена " прозорливост" искаха да докажат че кралството не се управлява добре и "най-силния" да седне на трона и да управлява!
Дори и най- близкия му министър се въртеше наоколо, но само погледа го издаваше, като на змия. Той от години настояваше неговия син да се ожени за принцесата, единствена наследница на трона.
Един ден краля повика дъщеря си:
- Ще отидеш на изток.Там от където изгрява слънцето. Чувал съм че има някаква страна...ти ще я познаеш по-черните скали които се издигат като призраци по всичките им пътища. Там имало войни, високи и снажни.Опитай да сключиш договор. Може би като се чуе за тях това ще ни спаси!
Но има едно нещо.Вечер или понякога се превръщат във вълци, минават през скали и стени сякаш невидима сила ги води!Затова всички се плашат от тях.
А ти, ако обичаш кралството и народа който страда и дори мен нищо че съм болен и не правя нищо, няма да се уплашиш от дългия път и тези мъже!
А сега тръгвай защото края ми наближава.
Качила се принцесата на коня като взе със себе си най-доверените слуги. А навън буря, наближавала зима. Пътя бил заледен и от вятъра не се виждало нищо.
След доста дни когато вече земята вече била покрита със сняг и последните сили, тя видя скалите. Тука трябваше да спрат за почивка , започваше магическото и не знаеха на къде да поемата. Тя влезе в набързо направената шатра и заспа.
Замириса на пушек, не не сънуваше. надникна през процепа. Всички шатри горяха а слугите се биеха с някакви грозни космати същества, на които дори лицета не се виждаха, нищо че всичко беше осветено от пламъците.
Всички бяха мъртви, идваше и нейния ред!Изведнъж настъпи тишина....само успя да види много вълци, но целите бели, а очите им святкаха и...припадна.
Събуди се в една жълто кехлибарена стая. Някакви странни завивки и сребриста светлина от някъде.
Изведнъж всичко се изпълни! Беше влязъл един мъж, много висок с широки рамене и дълга черна коса. А очите му бяха толкова сини....Някакво магнетично обаяние витаеше наоколо!
- Знам за какво си дошла! Аз не сключвам договори. Но уважавам името на баща ти! Не ми харесва това което става сега във вашата страна. Затова като се почустваш добре и станеш, ще намериш на полицата пергамент със моя печат! Пред врата ще чакат двама от моите приближени които ще те заведат у дома.
Тя бавно и леко чуваше думите, защото погледа я омагьосваше!
Прибра се в къщи. Но дали от времето, лошия път или скрити сили се разболя.
Тъкмо беше настанало някакво примирие, а принцесата сякаш си отиваше.Кралят отдавна беше издъхнал, още щом видя черния печат и почуства някаква сигурност.
Една вечер до запалената свещ се появи сянка.На леглото седна някой а врата беше заключена. Пак всичко се изпълни, отвори очи!Оня дълбок поглед, и една гореща ръка помилва устните и!
Какво ли го беше накарало да промени своята същност и да премине пространството......?!

...

4 коментара:

  1. Хубава тема. Замислям се, колко хора могат да жертват себе си не на думи, а наистина.

    ОтговорИзтриване
  2. Много малко не знам не съм във съсзнаниети на хората.Аз бих ако има за какво!

    ОтговорИзтриване
  3. Скъпа, целият ни живот е "фентъзи". Само нещо ги няма фентъзи-героите ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Светвай фенера все още са останали ще ходим да търсим.:)

    ОтговорИзтриване