вторник, 17 ноември 2009 г.

Като миг

Живота е като миг!
Идва изведнъж, и може да си отиде също толкова бързо.
Като опъната жица, нагъната от тежести.
Ние или трябва да я изпънем да не се пречупи!
Или слагаме нещо на очите си и я настъпваме, без да ни пука!

Едно кръстовище, Днес!
Натоварено!
Колите са силните.Като ревящи динозаври с крила!
Профучават!
Свети Червено!
Дядо с бастун, прибягва накуцвайки. Бърза за някъде.
За къде ли?За паметниците с букетите.

Не ми е "спешна смъртта" чакам!
Зелено!
Крачка, две!
Свъ ъ с с, тр я яс с с, х ъ с с......
Спирачки!
Джип. Захапва пешеходната пътека!
Крачка назад. Върнах "лентата през времето"!
Нали съм на зелено!

Живота е като миг!
Но моят ще продължи малко по-дълго!

...

6 коментара:

  1. Тъжно,но истина.Започвам да не се дразня на горките старчоци-а напротив.Дори забелязах,че дядовците с бастунчета и такенца хем са по-миролюбиви,хем са по-безпомощни.Баси с какво са го заслужили...

    ОтговорИзтриване
  2. Щяха да го премажат на червено мене на зелено.Закъде бързат.

    ОтговорИзтриване
  3. Тъжно, но често не ги забелязваме. Бързаме за някъде.

    ОтговорИзтриване
  4. Те и колите бързат закъде. И шофьорите ще станат пешеходци един ден.

    ОтговорИзтриване
  5. Всички бързаме за...Никъдето.

    ОтговорИзтриване