сряда, 18 ноември 2009 г.

Няма моя - Има нашия!

Да излезем за малко поне от своя малък свят който сме си изградили. Да се поогледаме. Колко болка има около нас, нима не я усещаме? Сигурно ако бучнем нямаме кръв а вода! Сърцето ни е от лед! А душата в най-тъмния ъгъл, спи вечен зимен сън! Станали сме студени! Тук, там през останалите дупчици Доброта просветва някой пробуден лъч!Всеки се е затворил в своите неща и си мисли че е прав и най!
Не може ли да вдигаме глава поне от време на време!
Но наистина да виждаме!
Да подадем ръка на някой изпаднал!
Утре може да сме ние.Пък и защо трябва да мислим за какво го правим!
Нали сме човеци!
Да направим поне едно дете щастливо!
Но и да запазим и детското у себе си и света ще бъде малко по добър!
Бе да помагаме! Да идва спонтанно.Не знам още как?!
Поне по-една Добрина на ден.

Няма моят свят! Има нашият свят!

...

5 коментара:

  1. Права си. Няма мой, няма твой, няма дори "Светът е за двама" ;)
    Светът е нашият общ дом и трябва да сме добри един към друг.

    ОтговорИзтриване
  2. Да се обединим по някакъв начин!

    ОтговорИзтриване
  3. Дайте да помогнем на Пламен Бочев.

    ОтговорИзтриване
  4. Скакво бе Мария с пари е обидно някакси за самочусвието на един мъж може би някой трябва да му осигури постояна работа тук в пространсвото има такива хора дано се Трогнат!

    ОтговорИзтриване
  5. Бе трява да се мисли така че да не обидим човека.

    ОтговорИзтриване