четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Домашни пантофи

Преди години познавах народна певица. Е нали бях в Младежкия дом. Учехме го това танците! Че тя разказва за едно свое турне в Либия:.......
- Щом отвори вратата втобуса и ние се изсипахме като препълнен чувал с картофи, сякаш не сме виждали свят! Всички разгологъзени по презрамки а бялата кожа като лъсна на то ми арабско слънце.....А до стъпалото кмета, с бял костюм и бели лачени обувки. А ние от къде да минем?!...Трябваше да стъпим с оня петнайсет, двайсет сантиметра тънък ток да го забием в пръстите на кракът му, да ни хване с черните си ръчища за кръста и да ни прехвърли на земята. Да ни опипва дърт пезевенк, що за обичаи!
Всички наоколо като изцъклиха едни очи, ще се търкулнат в краката ни и ще се препъваме! Техните нали са зачулени, знам ли какви караконджули има отдолу. Пък ние си караме свободия, ха ха ха! Няма в тия петдесет градуса да навлечем някоя черна, дочена интерия на тати от село!
Отидохме в хотела.Ма кой ти заключва. Тъкмо джаснах куфара на луксозното легло.
Подаде се през вратата една глава с чалма. Черна и мазна , то не с вижда друго от ксми.Нямах време за мисъл щото се завихри една количка. Във всяка ръка четка ще чисти. То пода пързалка от лъскане ама нейсе! Като тръгна срещу мен и аз се развиках като продавачка на пазар. От крясъка ли от що даде назад ама се спъна и се пльосна в коридора и количката с четките и препаратите се обърна отгоре му.
Тъкмо изсъхна дереджето, дотътри се друг. Носи стълба и кашон. Крушките щял да сменя! Трийсет минути вися като космата маймуна! Отвива крушката и я завива. Да ама и на нея и умаля, изгърмя! Като се разклати стълбата, право отгоре ми! Аз нали лежах на леглото и гледах сеир! То остави... автоматична работа от този тлъст арабин като се надигна нагоре, и ни залепи за стената.Измъкнах се, издърпах го и тоя лъскавия и мярнах сандала с тока. Като го почнах....
Забрави крушките, кога ги е взел не знам? Тия жени не са ли виждали?
Вечерта на гала вечеря. Една рокля си турих, с гол гръб и малко по дълбочко деколте.
На масата срещу мене оня, кмета.Ще ме изпие! Разказва че в тяхната държава било нормално мъжа да има четри жени. Всички били кротки, хрисими и забулени от главата до петите. Едната се грижела за децата, другата за кухнята...
Аз го спирам и се обръщам към преводача:
- Вечер при коя отива?!
- През деня която си избере, слага домашните пантофи пред личната и стая. Няма ревност.
Значи аудиенцията струва едни домашни пантофи!Аз ако усетя нещо моичкия да шава!
Ще му оскубя рошките!Какви пантофи бе.....!

...

2 коментара: