неделя, 13 декември 2009 г.

Приказка за Човека

От три дена Дядо Господ имаше световъртеж! Болеше го глава, имаше някаква празнина и не знаеше със какво да я запълни. Трескаво си галеше брадата и се чудеше.
Огледа небето, беше си цяло само че бълваше дъжд с гръмотевици и светкавици заради неговите болки.
Земята беше променена . Разстлана като несъмнена красота също потъмня като усети празнотата която чувстваше.
Реките които беше изваял за да пеят на земята, сега плачеха и се изливаха.
Дърветата бяха на един ден а листата им жълтееха и падаха като попарени.
Птичките усетили общото безспокйство, бяха се скрили някъде без дори да изпеят песента си!
Притъмня, слънцето залезе по- никое време сякаш се мъчеше то да запълни липсата и да спре тия вълни.
Трябваше да мисли бързо! Какво не достига за пулса и живота който беше създал. Ако не усети значи вече не е всевишен и всичкия труд за един хубав свят са били напразни!
И в миг ....
Това което липсва ще има тяло силно като Земята, но не толкова голямо.От него ще извира енергията на вулкан!
Голяма мисъл и съзнание която не свършва като небето! Понякога ще разсъждава бяло като малки, усмихнати летни облачета.Но когато излезе ураган от зло ще е черна, градоносна и страшна и ще сее разруха!
Ще има усещания и чувства като реките. Плитки и нетрайни като поток в камъни.Или дълбоки и големи, приличащи на пълноводна река която търси голямото и бурно Море от Любов и Обич!
Защото той ще ги направи две по две, като дърветата и птичките.
По едрото ще се нарече мъж! Винаги здраво и силно.Приличащо на дърво стъпило здраво на земята с корените от Вяра и Надежда за слънчева светлина на Щастие и живот без вятър!
А клоните му ще останат протегнати да чакат дугото.Него ще му казват жена! Която като птичка ще намери своя дом при листа от усмивки! И ще построи със тия горните любовно гнездо. Ще го подържат двамата здраво,иначе ще отлетят децата на
Радостта
, и ще остане пустота!
И да бъде всичко едно, извади част от сърцето си и го раздели по равно. Защото те са едно Цяло!
Като помисли, веднага стана като всичките му чудеса, изведнъж в главата му нямаше и белег от болка. Стана му всемирно! Настъпи някаква особена тишина и спокойствие.Беше намерил и сътворил това което търсеше за допълване на света.Нарече го ЧовеК!

...

4 коментара:

  1. Хубава история,Руми.В Човека има божествена сила. А как ще я използваме зависи от нас.
    Лек ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Само от нас зависи. Приятен и на теб!

    ОтговорИзтриване
  3. "Какво не достига за пулса и живота "

    Актуален въпрос.

    ОтговорИзтриване