събота, 12 декември 2009 г.

Зимно Умуване



Сега да не вземете да се оплаквате че съм тук. Може да ме усетите, да ме пипнете дори! Отворете прозореца де. Голям рев беше за мен а сега сте се изпокрили като мишки в дупки. Някои sms ми пратиха, само при мен не дойдоха на ушенце да ми кажат :
- Ела че ни е мъчно за теб!
То фотоси ли не бяха със снежинки и човеци.Някои цели гори със сняг къде го няма пуснаха по жицата. Ето сега вали, взимайте шейните и навънка. Що не щете бе? В едни писания се пързаляхте до "дупка". А големи сте били, срам ви е! А такива мили думи ми написахте всички, че се затрупах като от лавина. Аз не хапя, само малко ще по измръзнете. Ще се почуствате за малко отново деца. Пък и сега света е луднал и кой ще ви обърне внимание! Някои искаха и в снега да се тръшкат. Ще почакате малкичко, до утре може и да стане. А онези с найлоните, да се пуснат поне веднъж. Може после да съжаляват че не са се върнали в детството си поне за един ден!
Ако не излезете и без това закъснях, така ще се разфуча че...
От мъка ще натрупам преспи и три дена няма мърдане. Смилете се над мен! Или това което четох по мрежата е лъжа.
Ето тука съм, няма връщане до пролетта, когато излизам в почивка. Елате да се забавляваме заедно!

....

2 коментара: