Чук -чук & Кой чука ?!

- Аз съм твоят подарък за цял живот! Чакан там вътре, идвам си. Не отвориш ли, оставам отвън. Дали ще изхвърлиш и мен на боклука?
- Ти много знаеш! Какво съм избутала в мръсното? Нямам си нищо. Имам само себе си!
- Точно, почти си загубила. Въргаляш се в мръсното, във някоя дупка навряла своето аз!
- А шпионка си значи, криеш се в ъгъла. Да ме зяпаш как губя.
- Не съм, но видях! Свита без "бой" се предаде. Свири отбой във нощта.
- Сега пък и чуваш. Дали не сънуваш, или си моят кошмар!
- Ти трептиш в тъмното и не спиш. Прилягаш във унес и ставаш без време. Кривиш се на- сън, стискаш си нещо.
- Ти какво, усещаш ли?! Аз да не съм нечие бреме да висна като тежест във времето.
- Времето е безкрайно! Но пътят ти кратък. Затова съм тук, да повдигна твоя остатък.
- Ето сега стана дълбока. Ако паметта ти е толкова широка, кажи.Как да изляза от тази дупка широка?
- Просто ми отвори да вляза. От мен не боли!/ само малко /Какво мога ли? От тук през ключалката, нищо. Ще се омърся на изтривалката от години и ти ще загубиш!
- Не съм научена да искам и да получавам даром! А ти даваш ей тъй. Плашиш ме!
- Ти ме приеми и ще ме даряваш! И винаги за теб ще остава.
- А ако не го иска това моето, което ти ми оставяш да го приеме! Дали ще порасне и аз ще " умра"?
- Глупачка, от мен се живее! Ще почукам и там и ще ровя. Не разбра ли коя съм?! ЛЮБОВТА За мен все още няма врата неотворена! И съм седнала на теб да се моля.
- Не си ли закъсняла малко с подаръка?
- Глупости!
- Знаеш ли колко дебели врати съм разбила, да вляза! Дори да не искаш аз те дарявам!
Ще усетиш че мърдаш! Дори да не можеш да ме раздадеш, във което аз се съмнявам!
Ти ще намериш твоето Аз! Че те има! Ще разбереш коя си и ще се надяваш!

...