четвъртък, 7 януари 2010 г.

Душата

Е стон
отекнал в камбана
блъскан жестоко
ей така
не погледнат широко
не видян
че е цвете
а не бурен изникнал
всеки да отскубне
когато си иска.
После захвърлен
на камара от тръни
оставен да изсъхне
на съдбата от слънце
без капчица милост
дори колкото зрънце.
Понякога на света
шега му приляга
не умира това
що някой залага
получава милувка
от някъде
и се събужда
от съдбовна целувка
готов да поеме
за всякъде.
Скъп хербарий
повдигнат от клада
запазил прясна
своята вътрешност
да се изтърси от сивото
да потърси
своята същност
в дивото.
Малкото семенце
да извади, на бремето
да го пусне по вятъра
и да се вее във времето
назад да остане
затрупано
не само да чака
прихлупено
да изскочи наново
да влезе в Душата
и да рови
да никне злината!

...

4 коментара:

  1. Обичам да държа подарените ми цветя във вазата и след като увехнат и изсъхнат. Никой не го разбира това, че за мен са запазили "прясна своята вътрешност" ...
    Цунки!

    ОтговорИзтриване
  2. Цунки. То Който трябва да разбере ще разбере.

    ОтговорИзтриване
  3. Докато гледаме сухите цветя, дори не се замисляме,че семената им съдържат живот.

    ОтговорИзтриване