Свети ли

Бисерът нежен
останал
свил се
в черупка от думи
малък процеп
през който поглежда
се зарива от камъни
остават затрупани
вълничките алени
от тъмна мантия
на кораби
ловуващи
бели идилии
пускат котва
жестока и черна
достигат сърцето
на белите лилии
и в миг бива
прекършена
НЕ
дъгата от думи
не е завършена
за да се коси
като зелена трева
да се обръща
на трънлива пътека
пристъпва се нежно
полека, полека.
Ще свети
със дългите линии
на скритата диря
огнен заряд
ще бъде парад
на словото
написано "простичко"
или някоя мисъл
в едно изречение
излязла от черупка
прочетена
свети си, не е в забвение.

...