четвъртък, 14 януари 2010 г.

Разгънах

Картинките
в годините
не спомени запечатани
мигове живи
в чекмеджето опрашени
извадих си снимките.
Тук момиче
не жена
някак наперено
но му прилича
виждам кокиче
отсреща надига
глава
очите играят
устата се чупи
нежна усмивка
някак изпуща
какво ще се случи
като стъпи
на криво
в море от препятствия
но младостта
нали си е дива
бута напред
и пътя полива
и става по гладко
някак по сладко
ще бъде
което на планина
се намира
и без труд не извира.
Черно бели
картинки
цветни мигове
си изплуват
като малки калинки
само точици разни
тук, там се изправят
но пред волността
на живота
в миг се забравят!

...

2 коментара:

  1. Всъщност, ако се абстрахираме от белезите на времето си оставаме същите. Само,че се затваряме в себе си.

    ОтговорИзтриване
  2. Вътре сме си същите. Но както казваш се затваряме в себе си !

    ОтговорИзтриване