вторник, 19 януари 2010 г.

И заваля

Януарчо се спря зад вратата, наведе се и погледна през ключалката в собата. Тъкмо се беше унесъл в шпиониране и штр а а ак. Отзад приближаваха стъпки. Ми ако е лютата му сестра Марта пак ще си изпати. Натирва го като измръзнало куче под курника. Леко се обърна като чакаше дълбокия и поглед, да ама не. Той бил Февруар, дребния му брат. Уж един такъв свит, мълчалив ама както си стои....
- Фвруаре де си бе?Аз като хвърлях камъчка на прозореца да идваш, къде се беше заврял. Уж си малък а току за известно време порастваш и пак се смаляваш. Какви ги вършиш, не ти е чиста работата. На това отгоре сега припираш зад мен и ме стряскаш. Взимаш ми акъла, той и без това половината изтече. Ето имам един бял косъм на главата от миналата година. Пак от дяволии де. Та сега падна с фихрушка на земята от уплахи.
Добре че дойде, имам мисъл ама заедно значи. Разбрах че шантавата ни сестра се запиляла да търси влакна и там подобни за мартеници. Пък това си е нашето време да се вмъкнем в механата и. Там пази лековитото вино за хората. Не сме го дегустирали де. Има един катинар обаче.
Февруар нищо не рече, бръкна в дребния си джоб и извади изкривен пирон. Скръ ъ ъ ц и вратата се отвори. Лъснаха едни бутилки на малкия слънчев лъч който успя да се промъкне. Като огнени пламъци заиграха по тавана и омайваха.
Двамата братя се намъкнаха като сананбули пристъпиха със поглед вперен в тях. Взеха да отварят бутилка след бутилка. От третата озлезе писмо.
- Пак сте вмъкнали вътре магарета такива. Даже не знаете къде се намира лозето. Искате пак да минете между капките и аз да си трая. Ето и Времето с което конуштисвахте не е с ваз, защото го забравихте. Сега аз и то като ни се дигне чивията ще разберете как се произвежда вино. Ама вие и мярка нямате като се прибера не мога да вляза защото сте се проснали на пътеката. Дори сега от разстояние ви усещам че се хилите.
Обирайте си парцалите от там че да не си дойда без време и да се разфуча както аз си знам по женски. Ще ви изтече и последната капка която ви е останала в главите. Бягайте че ще се върна!

И заваля сняг!

...

6 коментара:

  1. Готино е. При мен вали от вчера, но чак сега започва да натрупва. Ако се събере материал, децата ще правят човека :))

    ОтговорИзтриване
  2. Мислех да взема шейната от мазето още на миналия сняг. Ма в къщи ми рекоха че нещо ми било мръднало. Ех да беше на тераста ..... шейната :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хахаха. Препоръчвам ти найлон - не се преобръща.
    Детето в мен знае ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Их направо ще ме гледат като тряснати :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Бях обещал да правя снимка в снега, но когато има сняг забравям. надявам се,че все ще навали достатъчно до края на зимата.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз имам 3 ама не дойде ред за мен на лаптопа да ги пусна. По нататъка ще имдойде редът.

    ОтговорИзтриване