Искаш

Приказка
ти си голяма
тя е измама
измислица някаква
красиво кътче
натурян рай
в който всеки
играй
мъгличките пеят
тревички се смеят
и ярки звезди
край теб се люлеят.
Ти се радваш
на всичко това
защо не разбра
светът е кален
нали е реален
спри, фантазираш
виж къде се намираш.
КОЙ си ТИ
глас от нищото
някакво шушкане
търсиш жертва
каляш в лъжи
готови за мушкане
със разни сълзи
черни помисли
дошли от мръсното
да развалят
детски души
ти си нещото
което руши.
Тук е затворено
за теб, място няма
ти създаваш всичко
що е измама
Нима не си се унасял
във тези полета
на цветни дървета
където клони
танцуват
рибки не плуват
въртят се в захлас
във въздуха нежен
а ти си наежен
пораснал си бързо
какво имаш
в себе си
че е толкова твърдо
кога твоето детско
превърна се в камък
станал си жалък.
Приказка
не чете се
тя се усеща
намираш истината
и я каниш на среща
няма ли малка
детска усмивка
затваря вратата
и миг си отива
а ти разлистваш
страници бели
думички златни
къде са, не знаеш
от теб отлетели
дори не разбрал
какво означава
отишла е някъде
своето слово
да подарява
тя продължава
по пътя широк
на вечните деца
да се раздава!

...