Нещо хубаво

Но гориш
и мълчиш
къде да те пусне
гърди да отпусне
пламък безценен
леко мъждукащ
току все пропукваш
искри от пожар
париш
но си дар
защото изтриваш
сънища лоши
дошли по галоши
разнасящи кал
разтягат реки
от много сълзи
носещи жал.
Малкото слънце
което изгрява
беше скрито
залутано в
черни облаци, диви
светкавици страшни
със стряскащи гриви.
Днес вече си плува
расте и не спира
и някаква сила
от него извира
понякога мило
поглежда
погалва наоколо
и главата си свежда.
Но когато му блеснат
очите горещи
огнени пещи
изгаря
във свещи
пред камина
без вещи
постелка за двама
дъх до тавана
в нощта от забрава
без име в миг
се изправя
в утро сияйно
и започва Денят
дали е ужасно
или прекрасно
този изгарящ
товар
да е приказен
дар
по добре
светло, омайно
дори леко да пари
отколкото, тъмно
безкрайно
в някоя дупка
свит на възел
да чака отгоре
юмрук да удари!

...