събота, 6 февруари 2010 г.

Днес

Няма никой
на пързалката
защо не съм
онази малката
да се спусна по баира
със дървена шейна
лети напред
не спира.
Деца
къде сте се загубили
НЕ, пред монитора
сте се зачудили
какво оръжие
ви трябва
дали е череп черен
или брадва.
Тук, там
някоя игрица
с градинка малка
и рунтава овчица
но там си има
точно време
влезнете набързо
нов час
нататък вече не ви дреме
дали кротките неща
са бреме?!
Защо
от кръв монитора
почервенява
"убивате, убиват ви"
на ужким
играете с живота
дори това да ви влудява.
Дано за вас
смъртта не е игра
да си остане
във виртуалното
да не допирате
фаталното
да обичате живота
повече в реалното!

Защо е пуста днес
пързалката
пък аз да съм
онази малката.

...

8 коментара:

  1. Всеки расте и времената се менят. Не можем да върнем времето назад, но нашето детство, макар и бедно от към възможности беше богато от към емоции.

    ОтговорИзтриване
  2. А сегашните емоции са доста странни и войнсвени. И в къщи е така.

    ОтговорИзтриване
  3. Тъжна реалност... За съжаление...

    ОтговорИзтриване
  4. Тънка е границата между виртуално и реално, за подрастващите...

    ОтговорИзтриване
  5. Още веднъж прощавай..
    Днес ,май не съм в час.
    Не се изразявам ..никак
    Утрото е по мъдро:)

    ОтговорИзтриване