когато светне
монитора
има думички тъжни
като че длъжни
като страж
да застанат
и да гледат от там
от къде са излезли
малко разбъркани
доста объркани
въртят и пресичат
някакви точки
блъскат се в плочки
събират се в купове
малко тъмни и тихи
дори за миг да загреят
да станат червени
в хоро наредени
вътре се свиват
в тъга се развиват.
Когато някой
наранява техния дом
тихичко плачат
изписва се стих
техния стон.
Има ли слънце
в тяхното място
ще грейне усмивка
всяка дума ще светне
ще бъде ЩАСТЛИВКА!
...
Усмихнати или тъжни, всяка сутрин ги пускаш навън.
ОтговорИзтриванеТака е.
ОтговорИзтриванеХаресва ми да ги чета, защото ми повдигат настроението :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ОтговорИзтриванеОчаквам ги с нетърпение :)
ОтговорИзтриванеСтилът е неповторим.
А настроенията ни ,както и температурата,не са константа..
И това ,май ни обяснява като хора..а не машини :))
Стилъ е като мен, малко" шантав".И всички сме хора, би трябвало :)
ОтговорИзтриване