" Милостиня "

Ли просиш
по добре си мълчи
свий се в черупката
охлюв
олигави ме
в думи
ползваш отгоре
като някаква чума
без чувства
ще нахраниш
своята гордост
своето АЗ
поставяш от раз.
Какво все подритваш
без да залиташ
защото лазиш
във чуждото
газиш
от какво ще се
пазиш
като уж нищо
нямаш
а току се
се привеждаш
главата си свеждаш
но не от скромност
а някаква сложност
кое как да не бяга
а при теб да залагя.
Гледаш в краката
кого да препънеш
събираш купчинки чужди
и хоп зад вратата
после във дупка
като хлебарка
от там ще излезеш
не с милостиня
а с хилядарка.
Как ми се иска
да смачкам едничка
дали ще е грешка
да се боря за лудо
самичка
ако сме повече
дали ще има охлюви
да лазят, лигавят
и мразят
и такива къде
дигат крак
да ритат
без да питат
след това завличат
чуждото в свое
без много завои
и затварят човешки
животи
като компоти.
Но ако сме се събрали
ще ги чакаме там
със решетки" омайни"
без пътища знайни!
АКО..........................!

...