четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Казват ми

Къщата ти е грозна
няма стил
не е изравнена оградата
влиза кал право
във сградата
бравата ти скърца
непроверена, не смазана
градината е сгазена
храстите са отпред
няма никакъв ред
малките важни
кокичета скрити
как ще бъдат
открити
а цветът отвън
да знаеш
е демоде и грозно
трябва да е помпозно.
Седя две минути
не мога да вляза
във мисъл
сякаш мозъкът ми
се е слисал
дошли в домът ми
на моята маса
дори на мен
да не ми изнася
пак съм в настроение
и търся забавление
аз ги посрещам
като почетни гости
дали искат да ме правят
на проста
но се сещам
думите са без смисъл
при тях
затова замълчах
посрещнах присмеха
със истински смях
останал е поне един
между тях
който ще гледа
солта и филията
която ще сложа
ще си приказваме дълго
без да наложа
дори няма да броим
трохите
това са лъжите
ако можем
ще се погледнем
в очите
ако не ще си шушнем в
тъмата
тя за нас е ясен ден
думите светят, отсреща
и в мен
те ни говорят
и никога нямат какво
да повторят!

...

4 коментара: