сряда, 10 февруари 2010 г.

Причува

Ми се
че някой ме вика
скачам
какво ли ме тика
тръгвам
по дългата диря
без дъх си оставам
но нищо там
не намирам
и спирам.
Много пясък
нажежен под краката
рани се пукат
във болка горяща
за мен непозната
но някой ме търси
усещам шепот
точно под мене
започвам да ровя
потъвам до рамене
във дупка се свирам
ето, най сетне
откривам
някакво кълнче, пъпка
готова да тръгне нагоре
как се извива
аз се изправям
и я поливам
бягам пак по
горещия пясък
с напръстник вода
давам и тласък
в миг се умарям
и падам до нея
и се рея.
Причува ми се
и скачам
знам вече къде е
събирам
моята вода
ще я полея
даже ще и попея.
Унасям се
от умора
изведнъж треперя
цъфнала е вече
съблякла своето
скромно елече
но като погледнах
със поглед събуден
ето, остана учуден
защото е видял
каквото си иска
тя е малкичка още
продължавам да тичам
а водата по мене
тече и се плиска
но остана за нея
моята пъпка
ще я чакам
да цъфне
ще коленича
само за нея
и ще я полея
ще я пипна
някой ден
ако продължавам
ще успея!





...

6 коментара: