вторник, 9 февруари 2010 г.

Имам

Везна
в себе си
не съм я искала
тя се сложи сама
от нищото
сякаш изникнала.
На едната страна
се товарят проблемите
израснали
като гъби отровни
много зловони
и натежават
дъното приближават
аха да преобърнат
легенчето
и се спират в средата
при дунапренчето
меко и чакащо
и усещам другата
страна
закъснялата
но все пак е посмяла
да дойде и да
наклони
към нещо светло
може би малко
но чисто, прекрасно
нищо че чаках
толкова време
ще си я пазя
ще ме води
ще бъде до мене!

...

6 коментара:

  1. Тъй като не знам езици и намерих превода преди малко във твоя блог и ти одговарям.
    Врмето я разкрива но ние си я крием. Понякога така става.

    ОтговорИзтриване
  2. :)"Времето я разкрива, но ние я скриваме" - колко си права! Ще се опитам да запомня фразата, ... въпреки че не помня нищо ...
    А с везната ме напомни за една притча, трябва да я публикувам някой ден :).

    ОтговорИзтриване
  3. Права за себе си. За другите те си знаят :)

    ОтговорИзтриване
  4. Везна е, не е теглилка и дори прашинка понякога може да я отклони.

    ОтговорИзтриване