в себе си
не съм я искала
тя се сложи сама
от нищото
сякаш изникнала.
На едната страна
се товарят проблемите
израснали
като гъби отровни
много зловони
и натежават
дъното приближават
аха да преобърнат
легенчето
и се спират в средата
при дунапренчето
меко и чакащо
и усещам другата
страна
закъснялата
но все пак е посмяла
да дойде и да
наклони
към нещо светло
може би малко
но чисто, прекрасно
нищо че чаках
толкова време
ще си я пазя
ще ме води
ще бъде до мене!
...
Veritatem dies aperit :)
ОтговорИзтриванеТъй като не знам езици и намерих превода преди малко във твоя блог и ти одговарям.
ОтговорИзтриванеВрмето я разкрива но ние си я крием. Понякога така става.
:)"Времето я разкрива, но ние я скриваме" - колко си права! Ще се опитам да запомня фразата, ... въпреки че не помня нищо ...
ОтговорИзтриванеА с везната ме напомни за една притча, трябва да я публикувам някой ден :).
Права за себе си. За другите те си знаят :)
ОтговорИзтриванеВезна е, не е теглилка и дори прашинка понякога може да я отклони.
ОтговорИзтриванеНякоя специална.
ОтговорИзтриване