Празно ми е..........

Не харесвам некролозите. Не желая да се прощавам със никого! Ми така си пише, или подобно. Тези нещица са накачулени по всички спирки. Спирам се и гледам, няма да си затварям очите я. Уж излизам нанякъде за хубаво, а то какво? Починал, починал....няма да броя.
Ето тука колегата Мишо на двадесет и шест. Няма, беше! Пръснахме се в кризата. Чу се бил спасител на морето. За една Коледа го изпратихме.
До него нареден Николайчо, съученика на малкия син. Споменах за катастрофата в един пост.По- важно е балът. Спомних си, той най-високия от всички почти два метра.
До тях пет годишно дете, не го познавам. Но като видях пет и настръхнах.
Тънки са нишките на живота и никой не знае кога ще се скъсат. Но аз не желая да виждам кога са прекъснати, да имам време да заравям надълбоко това къде ми тежи!
Покрай всичкото си спомних и за една колежка, само на двадесет и три. Но нали мюсюлманите не си лепят близките на хартии бях позабравила.

Не обичам некролозите. Когато ги видя ми става празно. Не знам защо!

...