Заровили

Главите си
в пясъка
къде са им
дните
не бодат ли
хиляди трънчета
или не чувстват
болка в очите.
Изградили
високи дувари
камени блокове
смесени с лед
всеки скача другия
бърза напред
завижда или краде
или не вижда
какво става навред.
Светът се срутва
лека, по лека
а някой си трупа
дали си струва
човешкия дъх
всяка стотинка
изкопана със кръв
като му свърши пътя
тук на земята
дали ще си вземе
камара богатство
която тежи
събрала
изстискани, бедни души.
След време, когато
когато поеме
душата
нека е гола
по своята съвест
защото лошото
не се забравя
но се поправя
а материалното
на пръст си остава!


...