понеделник, 22 февруари 2010 г.

Сърбели ......и нерви

А, не е това за което някое мръсно подсъзнание може да си помисли. Вече ме гони охтиката. Може да съм банална със това че все се оплаква за тази вода, но ето две седмици си играем я на гоненица, я на криеница. Не виждам дупки тъдява от авария, но още щом се излюпя и хоп няма вода. От сутринта до вечерта. Тя и да дойде, ма какво ти налягане бе, оф/ почесвам се/. Не стига до душ слушалката, капи все едно се изпишква малко дете. Дебнем , като куче и котка.Не знам къде да се оплача и дали в това е смисълът, но не се трае. Още ме тресе сметката към петдесет и няколко лева от които една трета за аварии, една част ддс и другото еле съм консумирала аз и семейството ми. Та чакам си в момента, уж ще се къпя! Не знам в кой век съм ама сутринта синът вика.
- Ще излизам, де е пак тази вода? Да бяхме поне в пещера!

...

Няма коментари:

Публикуване на коментар