четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Искам да хвана

Мечтата си
затова я изправих
беше приведена
риеше леко
със поглед земята
бях я натикала
в дупка мухлясала
за нея забравих.
Духът, свит
като топка
изпечена, слепнала
от яркото слънце
ритната в тръните
без капчица милост
дори колкото зрънце
но когато той се събуди
духът
защото е само заспал
недомилван, не ял
започва да търси
своето его, свещ
тръпне от студ
иска нещо горещо
дом
ще живее без стон
намира
от нея извират
линии и вълни
река
защото тя
мечтата
е безкрайна
понякога червена
ярка и светеща
друг път
невидима, гореща
потайна и трайна
ако я хванем!

...

3 коментара:

  1. Дори да я виждаме е достатъчно, Руми.
    Има мечти, които ...не е добре да хващаме :)
    Е,..така мисля аз,де...

    ОтговорИзтриване
  2. Кръстю стнал си и кафенце не си пил.Щом са мечти значи са прекрасни но понякога не можем да ги хванем нали затова се казват така.

    ОтговорИзтриване
  3. А, има някои си ги хванаха...:)))
    Пък аз си хванах...джезвето, но не съжалявам.
    Права си, хваната мечта - не е мечта:)

    ОтговорИзтриване