Искам да хвана

Мечтата си
затова я изправих
беше приведена
риеше леко
със поглед земята
бях я натикала
в дупка мухлясала
за нея забравих.
Духът, свит
като топка
изпечена, слепнала
от яркото слънце
ритната в тръните
без капчица милост
дори колкото зрънце
но когато той се събуди
духът
защото е само заспал
недомилван, не ял
започва да търси
своето его, свещ
тръпне от студ
иска нещо горещо
дом
ще живее без стон
намира
от нея извират
линии и вълни
река
защото тя
мечтата
е безкрайна
понякога червена
ярка и светеща
друг път
невидима, гореща
потайна и трайна
ако я хванем!

...