Цвете

Без корен
кой отряза жилките
остави стъбло
без корона
как ще седне на трона
все едно глава
без сърце
мраморна плоча
на саркофаг
няма
черти на лице
един чук
и на прах
без никакъв страх
е останало цветето
не идва сок
животворен
към клетото.
Кой го насече
на дребни парченца
остави
грозен израстък
да стърчи от земята
в края нарязан
кърви не зараства
назъбен жестоко
не личи със какво
е порязан
толкоз дълбоко.
Това дали бе
малко
не му стига
ето пристига
черна сянка
със грозна верига
и я стовари
върху що е останало
стигна земята
в прах и болка
до гуша позната.
Но там се отвори
дупчица малка
изригна вулкан
от лави безумни
блестящи чувства
като приказка
чудни
а по средата
нещо на никна
и се повлече
оплете железата
студени
всмука навътре
и ги завлече
дълбоко
далече от кората
на своето място
широко.
И се показа
корона ярка
под нея
нежно погледна
главичка малка
стеблото е там
корен прозира
до поредната битка
сега ще е скитник
място трайно ще дири
по планини и баири
почва животворна
си иска
ще се бори за нея
защото му стиска
да я гали
със своите власинки
ще я украси
със чувства на точици
като калинки!

...