сряда, 10 март 2010 г.

Глад

Туп-туп на празно!
Не за храна. Само блъскаш, не казваш! Каква е твоята нужда? Усещам хода ти. Уж се засилваш леко назад две, три и...се удряш стената си. Не можеш да я отскочиш! Да, но щом половината гледа към теб другата накъде...Като се изсилиш ей така и не ти се подлага трамплин скачаш на място, правиш дупки.А тогава аз кое нешо съм и защо съм някак си?! Гледам през тях и се изсипвам във себе си! А ти като затрополиш ме събираш на бучки от блян и сдъвкваш бавно на хапки от тръпки. Да не заседна ме преглъщаш със бълбукащи огнища!
Лазиш по пръстите чак. Събираш дланите наопаки и ги стискаш във менгеме от нажежени правоъгълници и скачаш върху тях! Превиваш се от твоите си, а те посиняха.
Премести се в косата, и тя щръкна. Уплаши огледалото сутринта и то замъгля.
Сега на къде? Опаса ме със някакво скърцане! Глад за музика....
Няма струни казваш, всичките скъсани? А на каво ми скрибуца? Има една, и докато чакаш някой да сложи нови опъваш краищата и те се връщат като ластик. От това били дупките значи. Щом искаш музика и аз искам такава! Нека почакаме някой да сложи струни и да засвири, и то как ....някак нечувано и невидимо!

...

2 коментара:

  1. Чудно..това се усеща, а не разбира.
    За това не е за коментар...

    ОтговорИзтриване
  2. Понякога е така само се усеща, без много думи!

    ОтговорИзтриване