четвъртък, 11 март 2010 г.

Вълкът

Казват ми Вълкът, но аз съм си куче! Озъбен някакъв. Не ближа ничии...сам си намирам да ям и така ми е добре на глътката на мисълта. Винаги душа нагоре към небето, прилича на една безкрайна свобода! А когато гърдите ми се изпълнят със духът който съм успял да хвана, започвам да вия защото се чувствам че съм АЗ!
Дори да ме удрят, не го изпускам това бунтарското и свободолюбиво във мен. Обръщам се и ръфам тоягата. Но ако ме достигне, то ще е случайно. От ярост не се пазя, но и никаква болка не усещам защото не забивам муцуна да душа пръста и не лазя на четри! Само няколко капки кръв остават за мирис от битка и диря за някъде.
Някой ще стъпи ли в тях, докоснато от боец не от куче свито. Моите кървави лапи оставили петно до петно, а не някаква неразгадана стъпка за дупка, скрита линия или вода.
Глутница, да тръгне срещу въртележката на обратната страна! Да върне началото на всичко където е свободата. А аз ще съм там защото съм Вълкът, а не кучето!

...

3 коментара: