Вратата

Съм
малко поолющена
не гледай тавана
встрани
или пък крушката
когато докосваш
бравата
не знаеш
къде ще надникнеш
ще се тресеш ли
от минало
отдавна отречено
в което надзърташ
и си задаваш
неразрешени въпроси
на глас неизречени.
Или сега
настоящето
което не искаш
отвънка
грейва усмивка
вътре ври
на мехури
и те залива
по гърлото
като кафето
което преглъщаш
сам
и не усещташ
замръзнал на бучки
отнасяш се някъде
и се връщащ на себе си
в мокри чучури
изтърсваш се
излизаш
поглеждаш лазура
и продължаваш.
А бъдещето
отвори
празно намираш
какво е небето
на твойта съдба
дали ясно
или пълно
със клюнове
които са гладни
за мисълта ти
даже и жадни
за най малкия
мир
нищо не знаеш
днес
Добро Утро Слънце
как си Небесна Шир
я Земя
ето и днес ви видях
Благодаря!

...