събота, 13 март 2010 г.

Вратата

Съм
малко поолющена
не гледай тавана
встрани
или пък крушката
когато докосваш
бравата
не знаеш
къде ще надникнеш
ще се тресеш ли
от минало
отдавна отречено
в което надзърташ
и си задаваш
неразрешени въпроси
на глас неизречени.
Или сега
настоящето
което не искаш
отвънка
грейва усмивка
вътре ври
на мехури
и те залива
по гърлото
като кафето
което преглъщаш
сам
и не усещташ
замръзнал на бучки
отнасяш се някъде
и се връщащ на себе си
в мокри чучури
изтърсваш се
излизаш
поглеждаш лазура
и продължаваш.
А бъдещето
отвори
празно намираш
какво е небето
на твойта съдба
дали ясно
или пълно
със клюнове
които са гладни
за мисълта ти
даже и жадни
за най малкия
мир
нищо не знаеш
днес
Добро Утро Слънце
как си Небесна Шир
я Земя
ето и днес ви видях
Благодаря!

...

5 коментара:

  1. Добро утро, Руми. Не знаем, какво ще е утре. Дали ще намерим отговорите или само нови въпроси. Днес, обаче отново сме ние. Отново с надежди и мечти.

    ОтговорИзтриване
  2. Ценим работите обикновенно като ги загубим....Познато ми е това, да се радвам на новия ден:)

    ОтговорИзтриване
  3. "Добро Утро Слънце
    как си Небесна Шир
    я Земя
    ето и днес ви видях
    Благодаря!"
    Да се радваме на новия ден и да живеем тук и сега.Поздрави!

    ОтговорИзтриване