Шепот

В кръвта
като бързей планински
две очи от дълбокото
почват да сричат
преплитат се мигове
и се наричат.
Смес
кой ще е
днес
стискат в очакване
своите възли
думи във пришки
се свират
затварят, отварят
и изгарят
само белег се вижда.
Остава
червено и гладко
дребни падащи
изречения
стъпкани нейде
в земята
горещи сечения.
Тя е там, мисълта
шепот в кръвта
две очи от дълбокото
винаги гледат
дори да не пишат
имат мигове
и ги наричат!

...