Дървото

Плаче
Останало голо
без дрехи
минал вятърът
грозен и страшен
и го съблече
без капчица
свян
заобиколи го
косите разроши
каква грозота
пречупи глава
със капчици
срам
какво ще даде
на своите гости
само си се пита
отговаря
не знам.
Слъно чу
и се надигна
нали е весел
леко намигна
беше нещо унесен
във дрямка
снегът е натрупал
небето е в сянка.
Изтри облаците
и ги разпрати
някъде другаде
да си поклатят
краката
после избърса
потта по от челото
положи я леко
в земята
пипна със пръст
и си врътна колелото
огнено
с червени педали
започна да нагрява
къде, каквото свари.
Не забрави своят
приятел,
погали край него земята
и тя се разпука
тръгна някаква смес
и си бълбука
но затъмня
дойде нощ за почивка
да си изглади Слънчо
някоя свивка.
Когато целия свят се събуди
се стресна
ух, ах и се чуди
къде е дървото
без дрехи
тука има едно
със зелени доспехи.
Нежен звук
наруши тишината
гостите станали
домакини
строят си гнездата
песни си пеят
а дървото
на глас се усмихна
изведнъж
разцъфтя радост
във цвят непознат
и всичко утихна!

...