Смях

Смях, смях
от къде извира
планина, пещера
ручейче във душата
къде се намира
нагъната на части
от пластове
обрасла от храсти
и остри ъгли
когато минава от там
смехът се накъсва
закачва се
даже се спира
виси на парцали
и се разнищва
от вятъра
бодили стърчат
от буря някаква
и си мълчат.
Нишки тук, там
ей така оцеляват
събират се смело
и се втъкават
току грейне
скромна усмивка
душата
отвътре въздъхва
днес е
в щастлива почивка
започва да се приглажда
що боде, мачка
навън да изважда
остава това
що леко я гали
може би малко
завъртяни милувки
от които ще грейне
и ще поникнат целувки
понякога нежна усмивка
ще праща
друг път себе си
няма да чувства от смях
нищо лошо
няма да хваща!

...