сряда, 17 март 2010 г.

Припълзявания

Размърдах смачкания си облик, но ти вече беше на крак. Обхождаше ме! Леко ме побутваше със крак по раздраните ми чаркове които бяха във формата на смачкан станиол. Разглеждаше ми мислите и ги разхвърляше на частици от безкрайност. Пускаше ги като някакви дълги космически спирали и си ги завиваше на пръстите една по една.Събираше ги в юмрук и всичко избухваше! Раждаше се звезда! Уж пламтеше силно но всичко се нацепваше като нагорещен лед от запален пожар.
И пак разпъваше, наслагваше наново всичко докато не изпаднахме във дупка. Завъртахме се и започвахме да се въргаляме на място като си сменяхме чертите . Двете се смесвахме във едно.Аз не съм аз, а ти коя си?!
Като се насищаше, търсеше фасадата.
Започваше със върха на косъма. Делеше го на части и заприличваше на глухар.
И обеци слагаше, на щипки. Едни такива със огнени езици.То и очите някак си са целите черни, ириса е изчезнал. A клепачите наведени на горещи бръчки. Държеше си дъха там, гледат искри и искат да се омесят с нещо!Няма тяло, не се усеща от твоите прескачания, сучения и прибежки. А краката, накъде ги водиш не мърдат. Падам на колене във себе си и припълзявам във въртопа си!

...

4 коментара:

  1. :)Две половини са винаги повече от цялото, защото количественното измерение не е единственото..
    А написаното много ми хареса :)

    ОтговорИзтриване
  2. И както в цялата вселена,нещата се повтарят,а клетката затвор остава,когато полета е невъзможен!-Супер!

    ОтговорИзтриване
  3. Най-тежката борба е с това, което е вътре в нас.

    ОтговорИзтриване