сряда, 24 март 2010 г.

Тишина

Ме посреща
със мисъл за път
преминава през граница
нарамила раница
защо ми тежи
не спи, не лежи.
Мирис на капки
вълна от вода
пръски в красота
се разбиват
малка масичка
скрита
гледа от някъде
четри очи се
кръстосват и се прибират
две чашки кафе неизпито
забравено
до тях две ръце
се стискат до посиняване
не се пускат
в тях нещо е скрито.
Изведнъж се завръщам
през своята линия
навън вече е светло
на чашата дъното
гледам
мисълта ми е тука
но раницата и е
празна
само малка дупка
покзва
отворила се е
пролука
и нещо ми казва!

..

4 коментара:

  1. Тишината понякога казва повече :)
    Лек и спорен ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Понякога човек прозира но само той знае колко.

    ОтговорИзтриване