четвъртък, 25 март 2010 г.

Не влизай

Във моята стая
без да усещаш
събуй си краката
хвърли си
мръсните думи
навън
зад вратата.
Поспри на прага
до пътеката, дума
тя е малко протрита
липсва и буква
сякаш търкана
с хума
ако прочетеш
под нея
ще продължиш
ако ли не
обърни гръб
забрави вратата
и тръгни си
по друма.
Когато прескочиш
свойта погнуса
от вехти постелки
ще забележиш стената
там поставих
моите хубавелки
разбъркани букви
и всякакви знаци
малко смачкани
тук, там светят
има и болка позната
чакат от гвоздея
да бъдат снети
и влагата зад тях
да бъде изтрита
да се махне злината.
Преструвал ли си се
успял си да пипнеш
могат да парят
умеят да хапят
не опитвай
за миг ще залитнеш.
Накрая все пак
ако усещаш
ще видиш прозорец
значи си там
във моята стая
не мисли че е празна
аз съм там и те посрещам
но както си зная!

..

4 коментара:

  1. Някога, написах: Посрещам всеки с протегната ръка и усмивка. Изпращането е различно...

    ОтговорИзтриване
  2. Посрещам всички които четат под мойта стара постелка и видят прозореца. Другите те знаят...

    ОтговорИзтриване