Двете рибки

Имало едно време едно бурно и мътно море. Там живеели много същества но се отличавали две рибки.
Едната сивкава и скромна която имала само някакво странно излъчване. Другата златна и блестяща цялата в диаманти. Когато се съберели повече жители накуп, невзрачната казвала.
- Дайте да си изчистим морето и то ще светне. Няма да е така тъмно и мрачно. Ще спре да се вълнува и ще заживеем спокойно.
Всички се ослушвали защото наоколо било пълно със мръсотия и на никой не му се заравяло във боклуците. Бяха забравили как всеки си изтърсвал всичко на входа на домът си. Рибката спряла да приказва защото щом си отворела устата всички се разбягвали. Прибрала се във малкото останали чисти водорасли. В това време се изправила златната.
- Аз като се изтърся ще построя златни къщи. От там няма да виждате, боклуците, неприятелите си и всичко наоколо. Но освен това изпълнявам и желания. Затова обаче трябва да ме признаете за най-рибка. Като ме видите, ще ми се кланяте и целувате перките. Без да облизвате златото или да криете под езика в устата си някой диамант, ще проверявам. А и да се грижите за целия ми род най-малко сто о о.
Както си кряскала се закачила на една въдицата на рибар.Пак започнала нейните си.
- Аз съм най- най..
Да ама хората не вярвали на обещания и на кой е по, по- най. Рибарят само я откачил от въдицата, остъргал всичко скъпоценно и я хвърлил обратно в морето.
Там доло всички се извръщали в погнуса, била грозна и страшна Изведнъж морето се разбесувало а жителите хукнали към оная, скромната рибка която все още стояла във водораслите. А тя се свила в ъгъла и им направила място на чистичко. Дори за обърнатата във нещо наподобяващо риба, имало място. Все пак е живо същество, но чистотата на мястото и заплела опашката и не я пуснала вътре от страх да не е останала някоя златна прашинка и да я замърси. Течението я грабнало и тя се загубила из мътеницата. Когато всичко поутихнало, невзрачната рибка излязла и започнала да чисти. Всички поели по-нейният пример, защото при другата буря просто ще изчезнат!

..