петък, 2 април 2010 г.

Какво да те правя

Уж беше скромна в началото! Леко почука, примигна невинно и аз те пуснах. Рекох си няма няма какво да се стряскам. Влезе със слънцето или с нощта, не знам как? Някак си беше уж само за малко.
Докато се усетя се разположи в пространството! Дишаш ми въздуха и го връщаш наситен с частици които преглъщам и дъвча.
Взе ми и изгрева! Щом просветлее ти си там на първия лъч. Дърпаш ме да си пея, а чуваш ли глас? Аз си се чувам или лудея!
И в кафето си влязала, иначе как бих те изпила или умееш да нахлуваш със сила някаква!
Не мога да те пропъдя хареса домът ми. Но би ли стояла малко по кротко. Знам че напираш да хвръкнеш но дай си ми време. Да дръпна закривения гвоздей който придържа прозореца и тогава ще полетим двете!

..

2 коментара: