неделя, 11 април 2010 г.

Влакът

На живота
беше на гара
Дете
Локомотивчо, Купи
Вагончо и Релсчо
играеха на жмичка
криеха се във храсти
обелиха леко
на коляното
своята черна боичка.
Спряха на рекичка
хванаха две, три жабки
гъдилкаха с тревичка
те скачаха в състезания
на дълги разстояния.
Намериха пръчки
и пораснал бъзак
разиграха се пак
на стражари и апаши
но влакът ги сплаши
вече върлини
поеха по линии.
Когато поспрат
на някоя гара
за десет минутки
те се събират
във своите детски игри и смях
заедно се свират
макар и за малко
стават отново безгрижни
без пек, вятър и дъжд
само радост
лъчезарни усмивки
стремят се да го разнасят
да са верижни
и да са си близки.

..

4 коментара:

  1. Детските спомени, са неповторими за всеки.Може би са ни толкова скъпи,защото тогава сме били по-истински.Били сме това,което сме искали, а не това, което ни карат другите.

    ОтговорИзтриване
  2. Да спомени...Гари и влакове- два символа. Чакане.Пътуване...Животът е влак и пътуваме от гара на гара ..с еднопосочен билет...понякога слизаме на някоя гара, правим престой, след това презаверяваме билета ,или си купуваме продължение и ...пак на влака...И така, до края. Докато кондукторът забележи заспали в някой вагон нацяло...Усмихнати или намръщени :)
    Прощавай, май днес и тримата сме на тая вълна:)

    ОтговорИзтриване
  3. В сърцата си докрая си оставаме деца и от време на време тарябва да се влеждаме в сърцата си :)

    ОтговорИзтриване
  4. Стоя под уличната лампа, изцапан съм като черно, диво прасенце, натрупал съм през деня още някоя друга рана, но ми е така весело, както никога! Става все по-тъмно обече не искам да се прибирам-и при другите е така! Чакаме утрото, та да започне и новото приключение! Отново си припомних позабравеното детство! :)

    ОтговорИзтриване