" Въх леле Объркващо "

Какво ни дойде до картуната? Таман ша та тургам да спиш и се облещих. Квой то изтипосване в Блог на деня. Сякаш бяхме там и забравихме че може пак някой да те турне и да се чудя какво да те правя за един ден. А нали си ми блог мил си ми, сън не ме излови.
Ма ти да не си мислиш че някой е заритал точно пък в понеделник да се разгласува и то за теб. Я глей другите дни, понякога и извънземни гласуват а ние си нямаме такива. Ми ако ни отнесат. Я един мижав блог по-малко.
Затова пък си имаме идеална махала.На терасата имам торбичка желязо на пункта и тръгвам за гласове. Пет лева в джоба и хайде.
- Ей фъстък давам ти един лев. Отиваш в залата....
- Ти луда ли си ма како! Аз за лев едвам ти отвръщам на думата. Нащи за изборите взимаха по- педестачка. На батето взеха май двойно. Не ми дават още да бройкам. На следващите ще хвана и аз келепир!
Един със синджири все жълти, познат. Няма начин, майка му едно време с мен работеше в месокомбината. И пак си захващам моята мисия.
- Отиваш в зала...
- Виж каке бързам. Слънцето изпече а на окловръсното ме чакат няколко убавици да ги наглявам. И като глеам и у теб има още хляб. Знаеш де паркирам джипа си.
Врътнах се на пети и бум у една ромка на средна възраст. Въобще нямах време нищо да издумам, тя ме подхвана.
- Я дай ръката къзъм. Ти се делиш на две. Едната ти страна кат красив замбюл. Другата кат замя, все зяпа да апи.Сия дай на бедната пет лева.
Скочих и право пред компа до Объркваща.А петте лева ги няма. Защото железата са си тука във ъгъла на терасата. Ни съм слизала нийде.
Въх леле Объркващо какво ни дойде до главата. Дано днес не хукнат да цъкат/ не че очакваме такива /за нас във Блог на деня, ами да дойдат тук ако желаят да им пообъркаме главите малко! Ми какво хващаш ти от тая работа, даже няма на кого да намигнеш. :))

..