събота, 17 април 2010 г.

Заковавания


Два големи пирона
коват във оградата
тя винаги пада
скоро бе без синори
нямаше деления
сега поделения
всичко на части
тука са храсти
там пък божури
и навсякъде граници
някой натури
малко цвете
ако полази
във чужда посока
храс и колче
нареждат наново
как да расте
и водата да души
ако не слуша го бутат
на суша.
Защо падат дъските
вятърът пръсна семена
от малкото скрити
сега подкопават
навред очертани
деления
стърчат наоколо
със цветни корони
по своите разклонения
те се родиха свободни
не признават ред
цъфтят не подред
заковават мирис
и нещо омайно
който подуши
пониква през дъски
гледа напред
и се чувства безкрайно
тъпче оградата
не пречат пирони
а лицето му
вятърът гони!

..

2 коментара:

  1. Оградите и границите,често са нещо,което не съществува.Има ли воля за живот, изчезват.

    ОтговорИзтриване
  2. може и така да е но ако има ще скачаме

    ОтговорИзтриване