неделя, 18 април 2010 г.

Там под старият орех

Стояха годините
със окъсани дрехи
наредиха своите дни
бели и черни
едните започваха със мъгли
другите светеха.
Наредиха трапезата
и поканиха всички
все техни деца
някои усмихнати
седнаха кротко
други преглъщаха
гледаха горко
давеха се със късмета си
и някоя голяма, самотна
сълза във края им светеше.
Веселите ги галеха
дори чуждите майки
бяха любимци
седяха на показ
а до черните
никой не сядаше
не даваха трошица
и ги криеха, притискаха
под камък
да не излязат и рушнат
животът им жалък.
Гледаха ги накриво
дойде ли мама
Нова година
гледаше игриво
обещаваше само
весела и щастлива.
Но някъде по средата
нещо се къса
раждаше се рожба
днес със усмивка
следващата се мръщи
светът се обръща
тъга, мъка и сълзи
всичко се връща.
И започваше борбата
да се роди
не в позлата
а на трички разплакани
поне едно засмяно
и като сложат масата
там под ореха
да се храни
не хапката да му присяда
да се стиска и писка
и мама година макар и окъсана
ще е богата и горделивка!

..

4 коментара:

  1. Хубаво е ,но защо си толкова мрачно настроена? Да не е минал облака и покрай вас? :D {}

    ОтговорИзтриване
  2. Хубаво е, а облаците минават и отминават.

    ОтговорИзтриване
  3. Мина но
    днес вече
    слънчо изпече
    живнаха всички
    тревички и пчелички
    дори лошите се замяха
    и загубиха своите
    черни боички.

    ОтговорИзтриване