понеделник, 19 април 2010 г.

Защо мирише на рози


Когато всички заспиват!Толкова ли е близо? Сякаш ги усещат, докосват и виждат.
Такава красота къде се събира!
Дали не са капчици от сърца тупащи бясно на които им тясно?
Затова са попили в цвят и излизат в аромат който в миг да разпръснат. Само някой да погали поне със пръст върха на листата и си показват на окото душата!
Бяла и невинна. Леко ухае и се усмихва. Толкова крехко поема своята линия.
Розова, приятна и галантна. Само външно е изпъната. Щом пъпката и се разгъне, миризмата и е опияняващо разпъната.
Червена, страстна и хипнотизираща. При всяко свое мигновение вцепеняваща. А когато разцъфне цялата, не знаеш в кой свят си. Дали си жив или умрял, просто се примиряваш.
Влизаш в обаяниието несъзнателно и в аромата и се вживяваш!
В коя, какво е събрано и се крие под пъпката!
Откъсват ли без страх от бодли и своята капка кръв ще пропуснат да видят.
Колко пулса в листата многоцветни се събират и чакат?
Туп,туп.
Чуваш ли! Не цъфтят, а туптят!

..

2 коментара: